сряда, 26 август 2015 г.

Грешки в родните издания на Стивън Кинг

Защо правят това? Защо? Защо? ЗАЩО?! Защо понякога Словоядец трябва да откача, когато разбере, че някое издание на книга е непълно, неточно, съкратено, цензурирано...

Ама и аз съм един...

ТА!

Тема само за болни книгомани, които харесват произведенията на Стивън Кинг и са ги чели на български език. ВНИМАНИЕ! Ей, сега на някои от вас ще им се разбият мечтите като разберат какво са чели... ок, де, преувеличавам малко. И тази статия взе да звучи като "хейт"! Не, е! Всъщност ми е тъжно, че понякога книгите не се появяват на роден език както би трябвало - с всички посвещения на авторите, с точните думи, които са използвани, с всички разкази ако са сборници, с всички глави ако са романи.

Известно време си мислях дали мога някак да уведомя някои от агентите на Кинг какво се върши с книгите му, но реших, че може би ще постъпи като Маркес и така просто българските фенове ще бъдат лишени от творчеството му. Вместо това предпочетох да го напиша на българки тук. Не вярвам, че много хора ще разберат за тези проблеми... но реших, че е нужно.

ЦЕНЗУРИРАНИТЕ

Всички запознати с Краля знаят, че за разлика от много свои колеги, той не използва високопарен език. Това прави диалозите му много естествени, а описанията - въздействащи. По тази причина героите му използват сленг, мръсни думи, идиоматични изрази, препратки към поп културата на Щатите. Този остър език и неподправените брутални описания, които се срещат понякога в книгите му, водят до... един добре познат синдром при нашите преводи. Ние сме свикнали да поднасяме бележитите автори като светци, защо... така е морално, общоприето и т.н. да се държи човек... Именно по тази причина Валери Петров е цензурирал Шекспир на места, а и всички забравяме, че Ботев е написал в "Защо не съм?" култовата фраза... "на баба ми на хурката"... Та, как едни такива светила ще са казали подобни фрази, как така ще използват мръсен език, нали ще са пример за младежта, която ги чете?!

И ето, че желязната завеса поомеква. Краят на 80-те е. Нашите червеношийки се чудят какво да правят, че да задържат нещата в свои ръце. Считат, че е редно да полиберализират някои порядки и започват да издават западни автори... Сред които и нашият любим Крал на ужаса. През 1987 г. излиза "Мъртвата зона", а през 1989 г. - "Живата факла". Втората книга получава второ издание благодарение на изд. Бард в по-нови времена...

... само, че...

И двата романа са цензурирани. Някъде мистър Кинг е изръсил мазна псувня чрез устата на герой? Нека запазим благоприличие. Някъде имаме брутални кървави сцени? Нека ги посъкратим и да посмекчим езика. Някъде описваме поп културата на САЩ? Ема, защо ни е този империализъм.



СБОРНИЦИ ПРОКЛЕТИ

Кинг има много разкази. Много. Събрал ги е в десетина сборника. Ей, че проблеми значи. Защо просто не ги е събирал 50-тина години, че ди ги издаде в една голяма тухла. Така нямаше да затрудни толкова българските издатели да нацелят кой разказ в кой точно сборник се пада.
Например, имаме един добър опит да се събере сборника "Нощна смяна" (2009) от изд. Бард в самостоятелно издание... обаче... за съжаление разказът "Джирусълъмс лот" (Jerusalem's Lot), иначе включен в американското издание на сборника, липсва. За запознатите - разказът е свързан с романа "Сейлъмс Лот". Така единственият начин човек да прочете всички разкази в сборника на български език се оказа притежанието на две други половинчати издания на същия сборник: "Нощна смяна" (1991, сп. Панорама, включващ половината разкази) и "Понякога те се завръщат" (Плеяда, 1994 - с другата половина).

През 2012 г. Бард опитаха да съберат и друг сборник на Кинг - "Кошмари и съновидения" ("Nightmares & Dreamscapes"). Мисията отново се оказа невъзможна и някак изпуснаха стихотворението "Brooklyn August", разказите "Crouch End" (Крауч енд) и "Просякът и диамантът" (Beggar and the Diamond) и есето "Head Down". Как се е случило това - никаква идея.


Това съвсем не са единствените съкратени издания на български от сборниците на Стивън Кинг: "Маймуната" и "Мъглата" (1994, Плеяда) съдържат откъси от оригиналния сборник "Skeleton Crew". Старото издание на "Кошмари и съновидения" (1994 Плеяда) е още по-малко пълно. "Призрак" и "Татик" (1994, Плеяда) също имат някои откъси от оригиналния "Nightmares & Dreamscapes", но дори с всички тези сборници, няма да съберете всичко от американското първо издание. Върхът на сладоледа е "Тринадесет" (1997, Плеяда), който пък има разкази от "Nightmares & Dreamscapes" и "Skeleton Crew" едновременно. Явно са се усетили по-късно за някои.

ПОСВЕЩЕНИЕ НА АВТОРА... Защо ни е?

Ако авторът е написал посвещение, значи има някаква причина да го е направил. Някои биха определили премахването му от изданието като гавра с писателя. Не знам какво мислите вие. Аз го считам, за част от книгата, която може би е само нюанс, но щом е поставена от автора... трябва да си бъде вътре.

"Играта на Джералд" има две издания на български език: 1993 (Хемус) и 2013 (Бард) и в двете е изпуснато посвещението, което Кинг прави за своята съпруга Табита и нейните пет сестри ("This book is dedicated, with love and admiration, to six good women: Margaret Spruce Morehouse, Catherine Spruce Graves, Stephanie Spruce Leonard, Anne Spruce Labree, Tabitha Spruce King, Marcella Spruce.").

Ми да... за к'во ни е някакво посвещение. За к'во ни е да покажем уважение към автора? Все пак го пускаме на пазара за кинтата.

А ЗАЩО СА НИ ГЛАВИТЕ В РОМАНА?

Ами, да! Защо да си играем да изпускаме едни посвещения. Можем да пропуснем цяла глава! Така спестяваме хартия. Не знам дали това е причината, но в старото издание на "Град Отчаяние" (1996, Плеяда) не е включена последната пета част от книгата (ок. 15 страници). Дори не е включена. За щастие в новото издание (2014, Плеяда) тази грешка беше поправена.


ЕДНА СТРАНИЦА НЕ Е ЛИПСА

Когато Бард пуснаха новото издание на "Сблъсък" феновете откачиха от кеф. Обаче... в том II на романа стр. 560 се повтаря - на мястото на стр. 460 и на собственото си. Така с. 460 всъщност... липсва. Стигна се до безумия някои да си преписват липсващия текст на ръка от оня сайт и да шибват листа, където му е мястото. Не разбрах някой да е търсил защита на потребителските си права и ще е жалко ако никой не го е направил.

В последствие, месеци по-късно, останалите книги от тиража бяха "ремонтирани", но стотици или хиляди читатели се сдобиха с дефектното издание. Твърде жалко, всички го чакахме с такова нетърпение...

ДВЕ ГЛАВИ МИСЛЯТ ПО-ДОБРЕ ОТ ЕДНА

Когато възложиш превода на един роман на повече от един преводач и след не поискаш никой да редактира понякога се случват чудеса. В двата тома на "Под купола" (2010, Плеяда) има някои забавни разлики. Например, в първия том (стр. 305-310) се говори за златната бейзболна топка на Джим Рени, а във втория том топката внезапно се превръща в бухалка (например стр. 125 и 139). В оригинала е топка. Така де... за к'во са ви тия подробности, нали така четете книгата бързо?

Но пък изключително хумористично е преведена друга книга на Кинг. Става дума за "Доктор Сън" (2014, Плеяда). За незапознатите това е продължението на знаменитата книга "Сияние" от същия автор. Но, разбира се, защо му е на преводача да е чел първата част на сагата ако ще превежда втората? Излишна подробност. Така че не се чудете ако вместо за "сияние" в втората част се говори за "озарение"... а малко по-късно всеки страстен читател на Кинг може да се наслади на градчето... "Йерусалимски парцел", което вероятно е новият начин да се превежда "Джурасейлъмс лот", твърде познат под второто име в десетитна други текст от автора. Когато се отказвате да мислите и да броите също е забавно. Да кажем на английски една фраза има 5 думи, в превод на български - тя може да стане с 4 или по-малко... или повече думи... Ако авторът е написал колко думи има... трябва да сменим числото, което е споменал. Стр. 433 от "Доктор Сън" е феноменална:

"От задната седалка на събърбъна Дан Торънс изрече ПЕТ ясни думи с гласа на Абра:

Аз(1) идвам(2) при(3) вас(4)."

Great! И малко по-късно да видиш как "What's up, doc?" е преведено по три различни начина в обръщението, също е безценно.

Но вероятно всичко бледнее пред изданието на "Особени сезони" (1993, Плеяда). Къде можем да срещнем, че "St. Paddy" от оригинала е св. Педи (което всъщност е умалително за св. Патрик) или пък библейският текст "HIS JUDGMENT COMETH AND THAT RIGHT EARLY" като „ПРИСЪДАТА СЕ ИЗПЪЛНЯВА И ТОВА Е ПРАВИЛО ПЪРВО“. А да не пропускаме този култов пример:

Но в Нова Англия Дюфрен е като Смит или Джоунз в останалата част на страната, защото там има много фамилии Фрогс. Дюфрен, Лавек, Уелет, Пулен, кой може да запомни Фрогс?

But in New England, Dufresne's like Smith or Jones in the rest of the country, because there's so many Frogs up here. Dufresne, Lavesque, Ouelette, Poulin, who can remember Frog names?

... не, че има проблем, просто... ми "frogs" в случая е "жабар", нали става дума за френски имена.

И накрая... Няма защо да продължавам. Излиза, че за този превод наистина може да се напише цял самостоятелен роман... всичко блееднее пред фразата "All right", която всички знаем, че означава "Всички вдясно!" :)



Пък казват, че книгоиздаването било интелектуален труд.

Благодаря на хората от форума Тъмната кула, че са критикували уместно някои наши издания. Много от информацията тук е плод на тяхната проницателност.

9 коментара:

  1. "Но пък изключително хумористично е преведена друга книга на Кинг. Става дума за "Доктор Сън" (2014, Плеяда). За незапознатите това е продължението на знаменитата книга "Сияние" от същия автор. Но, разбира се, защо му е на преводача да е чел първата част на сагата ако ще превежда втората? Излишна подробност. Така че не се чудете ако вместо за "сияние" в втората част се говори за "озарение"... а малко по-късно всеки страстен читател на Кинг може да се наслади на градчето... "Йерусалимски парцел", което вероятно е новият начин да се превежда "Джурасейлъмс лот", твърде познат под второто име в десетитна други текст от автора. Когато се отказвате да мислите и да броите също е забавно. Да кажем на английски една фраза има 5 думи, в превод на български - тя може да стане с 4 или по-малко... или повече думи... Ако авторът е написал колко думи има... трябва да сменим числото, което е споменал. Стр. 433 от "Доктор Сън" е феноменална..." Драги многознайко, много поздрави от Весела Прошкова - преводачка на разказа "Джирусалемс Лот" и написалала фразата "Йерусалимски парцел". Не, не страдам от бабешка сенилност и още помня как съм превела нещо преди много години. Но е лесно да се плюе, без да се мисли. Защото ако сте обърнали внимание, в текста се говори за градчета със странни имена като Сухата змия и т.н. Какво странно има в названието Джирусалемс Лот? Тъкмо затова е преведено Йерусалимски парцел, което е повече от странно. Колкото до сияние и озарение... нелепо е да се повтаря грешка, допусната при превода на Shining. Защото, драги многознайко, в тази книга нищо не сияе - sining означава предчувствие - героят получава озарение (а не сияние), че нещо ке се случи. Обяснявам за последен път и се надявам все някой да разбере и да престане с неоснователните критики.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Пропуснал съм да спомена, че имаше различно преведени имена и дори едно цяло изречение, оставено на английски.

      Не съм искал да се заяждам с хора. Затова не съм споменавал имена. Харесвам другите ви преводи. Останах като гръмнат след като видях, че "Доктор Сън" е преведен от вас. Вероятно се дължи на липсата на време. Не зная, затова и не съм го споменал като предположение в публикацията.

      Въпреки, че сте права за Джурасейлъмс Лот, факт е, че всички читатели го познават под това име, същото важи и за казуса "Сияние/Озарение". И Джордж Вашингтон трябва да е Джордж Уошингтън (Същото важи и за града в САЩ) и крал Артур трябва да е Артър и т.н., но въпреки че тези им названия са изключително погрешни, навсякъде продължават да се спазват, защото така са навлезли в нашата реч. Същото важи и за "Сиянието" и за Джурасейлъмс Лот.

      Изтриване
    2. От чисто любопитство питам - не ли се предполага да е стандарт имената на населени места, реки, планини и т.н. да не се превеждат, а само кирилизират?

      Изтриване
    3. Принципно. Но има изключения, когато авторът иска да покаже нещо с името на топонима. Тогава може да се преведе, за да се схване идеята ясно от българския читател. Имена на хотели, кръчми и т.н. често се предпочита да бъдат преведени. И все пак съвсем не винаги.

      Изтриване
    4. Веси, а какво ще кажеш за разкошните преводи на "supercharger" като "суперакумулатор" и “I don't give a shit“ като "Не ме интересува!"? Чета Кристин за хиляден път и тези думи и изрази ми бъркат дълбоко в очите.

      Изтриване
  2. Напротив, добре е да се споменават имена. И не съм кон с капаци - признавам, че критиката ви за "Под купола" е основателна. Няма да се оправдавам с редакторката - като член на екипа на "Плеяда" съм длъжна да изчитам последния вариант. Същото се отнася за "Град Отчаяние" - не бива така. И още нещо - не харесвам доста от старите си преводи. Не знам дали ви е известно, но преведох отново "Гробище за домашни любимци", защото се смутих от грешките си. Същото съм направила с още няколко книги, които не са от Стивън Кинг. Като препрочетох разказите от "Нощна смяна", ми идваше да се гръмна. Няма да коментирам романите, публикувани от колеги; ще кажа само, че всеки издател има интерес книгите му да са добри, за да не дават повод за критики. Последно за "Доктор Сън" - работя върху английския текст и след като преведа даден абзац, изтривам оригинала. Не съм го направила в "Доктор Сън". Някъде в интернет пространството, както е модерно да се казва сега, прочетох, че бабички като двете ни с Даня Доганова трябва да дадат път на младите. Няма да цитирам точно на кои млади. Оставам с неприятното впечатление (и се натъжавам), че критиките и похвалите изцяло се основават на симпатии (или антипатии) към дадена личност. Май забравяме баналната фраза, че за всички има място под слънцето. Стига да го извоюваме с достойнство.

    ОтговорИзтриване
  3. Винаги съм уважавал работата на Весела Прошкова. Винаги когато се срещна с нея на "Базара на книгата" разговаряме с огромно удоволствие за книгите на Кинг. Според мен, сред критиките отправени тук, има някои основателни, но това, че топка и бухалка са объркани според мен си е чисто заяждане. Само в текста написан по - горе, Слави, имаш няколко грешки, а ако се наложи да преведеш и напишеш цял роман? Колко ще са тогава? Без лоши чувства.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Сигурно имам грешки, всеки допуска грешки. Неизбежно е. Някои фактически грешки обаче не бива да ги има. Топката и бухалката са показателни. Не мисля, че е допустимо в текста да пише топка, а ти да превеждаш "бухалка" и така. Между другото точно тия грешки не съм ги изтъкнал аз. Повечето са събрани въз основа на коментари на читатели, които са били подразнени. Съвсем не съм изписал всичко от техните коментари.

      Изтриване
  4. Аз също адски се дразня от практиката една книга да се превежда от повече преводачи. В "22 ноември 1963", на 566 стр. г-н Дийк и Г-жа Ели ненадейно стават съпруг и съпруга. Кой от тримата преводачи ги бракосъчета? :D

    ОтговорИзтриване